Облигационният ETF носи доход от лихвите по облигациите, които държи, а цената му се движи в посока, обратна на пазарните лихви: когато лихвите растат, цената пада, и обратно. Преди да купи такъв фонд, повечето инвеститори искат да знаят колко може да донесе, как ще получават дохода и колко могат да загубят.
Отговорите са на две места. Първото е страницата на фонда на сайта на управляващото дружество, заедно с информационната карта (factsheet) в PDF. Второто е основният информационен документ, който всеки фонд за непрофесионални инвеститори в ЕС е длъжен да публикува по Регламент (ЕС) № 1286/2014 (PRIIPs) [1]. Той е до три страници и има еднакъв вид при всички фондове, затова е удобен за сравнение. Термините, които може да са непознати, са обяснени в речника в края на статията.
Каква доходност може да очаквате
Най-полезното число е доходността до падеж (yield to maturity, често съкратено YTM) на страницата на фонда. Самият фонд няма падеж, затова числото е средната доходност до падеж на облигациите, които той държи в момента, претеглена според дела на всяка от тях. Тя показва колко биха донесли годишно тези облигации, ако пазарните лихви не се променят. Числото е преди разходите на фонда и се променя всеки ден, затова гледайте и датата до него.
Пример: ако доходността до падеж (yield to maturity) е 3,5%, а общите разходи на фонда са 0,15% годишно, фондът би донесъл около 3,35% годишно при непроменени лихви. Ако лихвите се променят, резултатът ще е по-висок или по-нисък. Числото е ориентир и не е гарантирана доходност. От нея трябва да се извади и инфлацията, за да видите дали покупателната сила на парите ви расте.
На страницата често има и друга доходност: доходност на изплащанията (distribution yield) или 12-месечна доходност (12-month trailing yield). Тя показва колко пари изплаща фондът на инвеститорите годишно спрямо сегашната цена на дяла. Според дружеството се смята или от изплатеното през последните 12 месеца, или от последното изплащане, превърнато в годишна сума. Тези пари идват от получените купони след разходите на фонда. В числото не влиза печалбата, която облигациите ще донесат, докато цената им се връща към номинала. Затова двете доходности може да се различават значително. Например фонд с облигации, издадени при ниски лихви и търгувани под номинала, получава малки купони и доходността му на изплащанията (distribution yield) е по-ниска от доходността до падеж (yield to maturity). Когато сравнявате фондове, по-информативно е да сравнявате доходността до падеж (yield to maturity) към една и съща дата.
Страницата показва и миналите резултати на фонда по години. Те са постигнати при тогавашните лихви и не показват какво ще стане при днешните.
Изплаща ли фондът доходи, или ги натрупва
Повечето облигационни ETF се предлагат в два вида класове дялове. Разпределящите изплащат дохода на инвеститорите, обикновено веднъж месечно, на тримесечие, на полугодие или веднъж годишно. Натрупващите класове реинвестират дохода и не изплащат нищо, затова той се вижда само в ръста на цената на дяла.
Изплащанията от фонда и купоните на облигациите са различни неща. Купоните получава фондът: облигациите в портфейла му плащат лихви на различни дати през годината. Фондът събира тези суми, изважда от тях разходите си и в определени дни изплаща на инвеститорите сума на дял. Тази сума често се нарича дивидент, въпреки че идва от лихви по облигации. Затова изплащанията не съвпадат с купоните нито по дати, нито по размер, а купонният процент на облигациите във фонда не е доходността, която получавате.
В деня, от който дяловете се търгуват без право на изплащането, цената на дяла намалява с изплатената сума. Затова изплащането не е доход в повече: общият ви резултат е сборът от изплатените суми и промяната в цената на дяла. При натрупващия клас фондът получава същите купони, но ги реинвестира и изплащания няма.
Видът се разпознава по края на името на фонда: „Dist“, „D“ или „1D“ означават разпределящ клас, а „Acc“, „C“ или „1C“ - натрупващ. На страницата има и поле за използването на доходите (на английски „Use of income“ или „Distribution policy“). При разпределящите класове там са посочени честотата и историята на изплатените суми. Сумите се променят с времето, защото зависят от купоните на облигациите във фонда.
Двата класа на един фонд държат едни и същи облигации, но имат различни ISIN и отделни документи. Затова при покупка проверете ISIN на класа, който искате. Данъчното третиране на изплатените доходи и на печалбата при продажба може да е различно и е добре да се провери предварително.
Колко може да загубите
Най-честата причина за загуба при облигационен фонд е ръстът на пазарните лихви. Ако днес се издават нови облигации с по-висока лихва, никой няма да плати пълната цена за стара облигация с по-ниска лихва. Цената на старата облигация пада, докато доходността ѝ се изравни с тази на новите. При спад на лихвите става обратното и цената на старите облигации расте. Колко силно реагира цената на фонда, показва дюрацията, която е посочена на страницата му. Ако дюрацията е 7, ръст на лихвите с един процентен пункт намалява цената с около 7%. Спад на лихвите със същия размер я увеличава с приблизително толкова. При фонд с краткосрочни облигации и дюрация около 2 същият ръст на лихвите води до спад от около 2%.
Загубата от ръста на лихвите не е непременно окончателна. След ръста облигациите във фонда носят по-висока доходност, защото цената им постепенно се връща към номинала. Пример: при дюрация 7, доходност 3,5% и ръст на лихвите с един процентен пункт загубата от около 7% се покрива от по-високия доход за около година и половина, ако лихвите не се променят повече. За да настигне резултата, който би имал без ръста на лихвите, фондът се нуждае от приблизително толкова години, колкото е дюрацията му.
Изследванията показват, че при облигациите с инвестиционен клас многогодишната доходност на фонд с постоянна дюрация с времето се доближава до началната му доходност, дори когато лихвите се променят многократно [2]. При облигациите с висока доходност това правило важи по-слабо, защото част от емитентите не изплащат дълга си и цените им се колебаят по-силно [3].
Корпоративните облигации носят и кредитен риск. Те имат по-висока доходност от държавните облигации със същия срок. Разликата се нарича кредитен спред и е надбавката, която инвеститорите искат, защото компанията може да не изплати дълга си. При криза тази надбавка расте и цените на корпоративните облигации падат, дори когато лихвите по държавните облигации намаляват. При облигациите с висока доходност (high yield) рискът е по-голям, защото част от емитентите може да не изплатят дълга си.
Валутният риск възниква, когато фондът държи облигации в друга валута, например в долари, а вие смятате резултата си в евро. Тогава доходът ви зависи и от курса. Пример: ако доларовите облигации донесат 5% за година, а доларът поевтинее спрямо еврото с 8%, инвеститорът в евро губи малко над 3%. Ако доларът поскъпне, ефектът е обратен.
При облигациите този риск има особено значение. Доходът им е сравнително малък и предвидим, а курсът може да се промени за година повече, отколкото носят лихвите. Затова при облигации в друга валута колебанията на курса често стават основният източник на риск и облигациите губят ролята си на по-спокойната част от портфейла [4]. При акциите колебанието на самите цени е много по-голямо и курсът има по-малка относителна тежест.
Поради това много облигационни ETF с облигации в различни валути предлагат хеджирани класове дялове (с „Hedged“ или „H“ в името), а някои фондове са хеджирани изцяло. Фондът сключва валутни форуърдни договори, обикновено за един месец, и ги подновява. Така резултатът в евро се доближава до резултата на облигациите в собствената им валута [4]. Хеджирането не е пълно, защото стойността на портфейла се променя през месеца.
Хеджирането има цена или изгода, която зависи от разликата между краткосрочните лихви в двете валути. Ако краткосрочните лихви в САЩ са по-високи от тези в еврозоната, хеджираният клас носи приблизително толкова по-малко, колкото е разликата. Затова доходността до падеж (yield to maturity) в долари, посочена на страницата, не е доходността, която ще получи инвеститорът в евро от хеджирания клас. При облигации в евро инвеститорът в евро няма валутен риск и хеджиране не е нужно.
В основния информационен документ рискът е обобщен с число от 1 до 7 [5]. Числото се изчислява от колебанието на цената в миналото. Клас 2 означава годишно колебание под 5%, клас 3 - от 5% до 12%, затова фондовете с по-голяма дюрация обикновено са в по-висок клас. Колебанието тук е статистическа мярка (волатилност), която показва колко обикновено се отклонява годишният резултат от средния. Това не е максималната загуба: в отделни години спадът може да е по-голям. Показателят се изчислява във валутата на фонда и не отчита валутния риск за инвеститор в евро.
Същият раздел показва какво би станало с 10 000 евро (или 10 000 единици от друга валута на фонда) след една година и след препоръчителния период на държане при кризисен, песимистичен, умерен и оптимистичен сценарий [5]. Сценариите се изчисляват от минали резултати и не са прогноза. Песимистичният сценарий не е най-лошото, което може да се случи. В документа изрично пише, че няма гарантирана минимална доходност и че инвеститорът може да загуби част от вложените пари.
Препоръчителният период на държане е броят години, за които управляващото дружество препоръчва да държите фонда. Регламентът изисква той да е посочен в основния информационен документ, но не дава формула за изчисляването му [1]. Определя го самото дружество. Според разясненията на европейските надзорни органи то трябва да избере най-краткия срок, който може да препоръча. При това трябва да отчете съотношението между риска и възможната доходност на фонда, разходите и данъчните последици при по-ранно излизане, а срокът трябва да е реалистичен [6].
При облигационните фондове периодът зависи най-вече от вида и срока на облигациите [7]. Обикновено е по-кратък при фондовете с краткосрочни облигации и по-дълъг при тези с дългосрочни. Логиката е същата като при възстановяването на загубата от ръст на лихвите: колкото по-голяма е дюрацията, толкова повече време е нужно, за да се компенсира такъв ръст с по-високия лихвен доход.
Периодът влияе на числата в документа. Индикаторът за риск, сценариите и разходите се изчисляват именно за него [5][6]. Затова два сходни фонда с различен препоръчителен период не са напълно съпоставими, а дружествата могат да определят различни периоди за подобни фондове.
Препоръчителният период не е задължителен срок. Дяловете на ETF могат да се продадат на борсата всеки работен ден. При по-ранна продажба обаче рискът от загуба е по-голям от показания в документа, защото остава по-малко време временните спадове да се компенсират.
Колко струва
Общите разходи на фонда (TER) са посочени на страницата като процент годишно. Не ги плащате отделно, защото фондът ги удържа от стойността на активите си всеки ден. Доходността до падеж (yield to maturity) е преди тях, затова за ориентир трябва да ги извадите от нея, както в примера по-горе.
В основния информационен документ разходите са показани и в пари: колко общо би струвала инвестиция от 10 000 евро (или 10 000 единици от валутата на фонда) при излизане след една година и след препоръчителния период на държане [5]. Там са включени и разходите на фонда по покупката и продажбата на облигации, които не влизат в общите разходи. Еднократните разходи при влизане и излизане обикновено са нула за инвеститор, който купува и продава на борсата.
В нито един от двата документа няма таксите на посредника за сделка и за съхранение, разходите за обмяна на валута и разликата между цената купува и цената продава на борсата. Тях трябва да проверите при посредника си.
В какво инвестира фондът
Името на фонда и индексът, който следва, показват основното: дали облигациите са държавни или корпоративни, в каква валута са и в какъв срок до падежа (например 1-3 години или всички срокове). На страницата има и разпределение по кредитен рейтинг. Облигациите с рейтинг от AAA до BBB са с инвестиционен клас, а тези под BBB са с висока доходност и по-висок риск.
Разпределението по държави показва къде е съсредоточен фондът. Повечето индекси на държавни облигации претеглят държавите по размера на дълга им, затова най-голямо тегло имат най-задлъжнелите. Пълният списък с облигациите обикновено може да се изтегли от страницата.
Често фондът държи представителна част от облигациите в индекса, без да купува всички. Колко точно следва индекса се вижда от сравнението на резултатите на фонда и на индекса по години, което също е на страницата.
Къде да намерите отговорите
| Въпрос | Къде е отговорът |
|---|---|
| Каква доходност може да донесе фондът? | Страницата на фонда: доходност до падеж (yield to maturity) с датата към нея |
| Изплаща ли доходи? | Името на класа и полето за използване на доходите; историята на изплащанията |
| Колко може да загубя? | Страницата: дюрация и валута на облигациите; основният информационен документ: число от 1 до 7 и сценарии |
| Колко струва? | Страницата: общи разходи; основният информационен документ: разходи в пари; посредникът: такси за сделки и съхранение |
| В какво инвестира? | Страницата: индекс, рейтинги, държави, списък с облигациите |
Видът на основния информационен документ ще се промени през следващите години. В началото му ще има кратко табло с вида на продукта, риска, разходите и препоръчителния период на държане [8].
Речник
| Термин | Значение |
|---|---|
| Валутен форуърд (forward) | Договор за обмяна на валута на определена бъдеща дата по курс, уговорен днес. Хеджираните фондове обикновено сключват такива договори за един месец и ги подновяват. |
| Висока доходност (high yield) | Облигации с кредитен рейтинг под BBB. Носят по-висока доходност, защото рискът емитентът да не изплати дълга си е по-голям. |
| Волатилност | Статистическа мярка за това колко обикновено се отклонява резултатът на една инвестиция от средния. Тя не е максималната възможна загуба. |
| Доходност до падеж (yield to maturity, YTM) | Годишната доходност от облигация, ако се купи на сегашната цена и се държи до падежа, като се получат всички купони и номиналът. При фонда това е средната доходност до падеж на облигациите, които той държи в момента, претеглена според дела на всяка от тях. |
| Доходност на изплащанията (distribution yield) | Изплащанията на фонда за една година спрямо сегашната цена на дяла. Според дружеството се смята от изплатеното през последните 12 месеца или от последното изплащане, превърнато в годишна сума. Не включва промените в цената на облигациите. |
| 12-месечна доходност (12-month trailing yield) | Сборът от изплатеното от фонда през последните 12 месеца спрямо сегашната цена на дяла. |
| Дюрация | Показва с около колко процента се променя цената на облигация или фонд при промяна на пазарните лихви с един процентен пункт. |
| Емитент | Този, който издава облигацията и дължи парите по нея: държава, община, банка или компания. |
| ETF (exchange-traded fund) | Борсово търгуван фонд. Инвестиционен фонд, чиито дялове се купуват и продават на борсата като акции. Облигационният ETF държи много облигации и обикновено следва индекс. За разлика от отделната облигация, той няма падеж. |
| Индекс | Набор от правила, които определят кои облигации и в какви пропорции представляват даден пазар, например държавните облигации в евро. Фондът се стреми да повтори резултата на индекса. |
| Инвестиционен клас (investment grade) | Облигации с кредитен рейтинг от AAA до BBB. Рискът от неизплащане при тях се смята за нисък. |
| ISIN | 12-знаков международен код, който идентифицира конкретна ценна книга. При фондовете всеки клас дялове има свой ISIN. Първите две букви обикновено показват държавата, в която е учреден фондът. |
| Кредитен рейтинг | Оценка на рейтингова агенция (например S&P, Moody's или Fitch) колко вероятно е емитентът да изплати дълга си. Най-високият рейтинг е AAA. |
| Кредитен спред | Разликата между доходността на корпоративна и на държавна облигация със същия срок. Това е надбавката, която инвеститорите искат за риска компанията да не изплати дълга си. |
| Купон | Лихвата, която облигацията плаща, като процент от номинала. Обикновено се изплаща веднъж или два пъти годишно. |
| Номинал | Сумата, която емитентът връща на падежа. Цената на облигацията обикновено се посочва като процент от номинала, например 98 или 102. |
| Облигация | Заем, който инвеститорът дава на държава, община или компания. В замяна получава купони, а на падежа - номинала. |
| Падеж | Датата, на която емитентът връща номинала на облигацията. |
| Фонд с постоянна дюрация | Фонд, който продава облигациите, наближаващи падежа, и купува нови с по-дълъг срок. Така средният срок и дюрацията на фонда остават приблизително еднакви. Повечето облигационни ETF работят по този начин. |
| Хеджиране | Защита срещу промяна на валутния курс, обикновено чрез валутни форуърди. |
Правна информация
Статията е с информационна и образователна цел. Тя описва какво съдържат документите на облигационните ETF и как да се четат. Не съдържа препоръка за покупка, продажба или държане на конкретен финансов инструмент и не оценява конкретни фондове. Не отчита личното положение, целите и търпимостта към риск на читателя.
Авторът Иван Иванов пише от свое име, а не от името на инвестиционен посредник, банка или друга финансова институция, и не предоставя инвестиционни услуги. Не получава възнаграждение, подаръци или други облаги от емитенти, управляващи дружества, брокери или други лица във връзка с тази статия и няма интереси, които биха могли да повлияят на съдържанието ѝ. Към датата на статията авторът притежава дялове в облигационни ETF, включително върху държавни облигации на САЩ. Статията не препоръчва и не оценява тези или други конкретни фондове.
Описанието на основния информационен документ се основава на регламентите, посочени в източниците. Изреченията за това кой показател е по-полезен при сравнение изразяват мнението на автора за начина на четене на документите и не се отнасят до конкретен фонд.
Текстът е завършен на 10 октомври 2026 г. Правилата за документите и съдържанието на страниците на фондовете може да се променят след тази дата.
Източници
Данните в източниците са към 10 октомври 2026 г. Страниците се променят с времето, затова за всеки източник са посочени издателят, заглавието и датата.
- Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП), ОВ L 352, 9.12.2014 г., чл. 6-8. https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2014/1286/oj
- Martin L. Leibowitz, Anthony Bova, Stanley Kogelman, „Long-Term Bond Returns under Duration Targeting“, Financial Analysts Journal, том 70, № 1, 2014 г., с. 31-51. https://ideas.repec.org/a/taf/ufajxx/v70y2014i1p31-51.html
- Martin S. Fridson, Xiaoyi Xu, „Duration Targeting: No Magic for High-Yield Investors“, Financial Analysts Journal, том 70, № 3, май 2014 г., с. 28-33. https://ideas.repec.org/a/taf/ufajxx/v70y2014i3p28-33.html
- Vanguard, „Going global with bonds: unlocking diversification through global fixed income“, изследване, май 2026 г. Посочен само като източник за ефекта на валутното хеджиране върху колебанието на облигациите. https://www.vanguard.co.uk/content/dam/intl/europe/documents/en/going-global-with-bonds-unlocking-diversification-through-global-fixed-income-eu-en-pro.pdf
- Делегиран регламент (ЕС) 2017/653 на Комисията от 8 март 2017 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1286/2014, изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2021/2268 от 6 септември 2021 г., приложения II-VII (риск, сценарии за резултатите, разходи). https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_del/2017/653/oj
- Joint Committee of the European Supervisory Authorities (ESMA, EBA, EIOPA), „Questions and answers (Q&A) on the PRIIPs KID“, JC 2023 22, консолидирана версия от 15 март 2024 г., въпросите за препоръчителния период на държане. https://eba.europa.eu/sites/default/files/2024-03/1441126b-3fab-4d77-a41b-9463770ab587/jc_2023_22_-_consolidated_jc_priips_qas.pdf
- Erste Asset Management, „Recommended holding period“, речник на фондовите термини. Посочен само като пример за практиката при определяне на периода. https://www.erste-am.de/en/private-investors/our-solutions/fund-glossary/recommended-holding-period
- Linklaters, „EU Retail Investment Strategy – What's in the final rules?“, юни 2026 г. https://financialregulation.linklaters.com/post/102n31i/eu-retail-investment-strategy-whats-in-the-final-rules
