Облигации и облигационни ETF: какво е облигация, видове, цени и доходност

Често хората свързват инвестирането с акции, фондове за акции и ETF върху акции. Има обаче и друг клас активи - облигациите, които обикновено са по-подходящи за хора, търсещи по-нисък риск. Може хоризонтът им да е по-кратък и парите да им потрябват не след 10 години, а доста по-скоро. Може и просто да не искат да рискуват да загубят половината от вложеното при срив на акциите. Облигациите и облигационните ETF в голяма степен са предназначени точно за такива инвеститори. Не всички облигации обаче са нискорискови и по-нататък ще видим защо.

Облигациите са най-старият и най-големият пазар за спестяване, а повечето български инвеститори ги познават най-слабо. Акциите, депозитите и имотите са познати. Облигацията обаче често остава „нещо със фиксирана лихва“, без ясна представа защо цената ѝ пада или расте.

Статията е за читатели, които вече разбират какво е акция, борсов индекс или ETF, но не са навлизали в света на облигациите.

Фокусът е върху UCITS ETF. Това са фондове по европейската директива за предприятията за колективно инвестиране (Директива 2009/65/ЕО), която в България е въведена със Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Те са основният вид борсови фондове, достъпни за непрофесионални инвеститори в ЕС. Популярните американски облигационни ETF по правило не са, защото нямат основен информационен документ по Регламент (ЕС) № 1286/2014 (PRIIPs), който е задължителен при предлагане на непрофесионални инвеститори.

България е в еврозоната от 1 януари 2026 г., така че тук гледаме на всичко през очите на инвеститор, който смята в евро.

По-долу ще видим какво е облигация, какви видове има, защо цената ѝ се мени и каква доходност носят облигациите в момента. Навсякъде ще сравняваме единичната облигация с облигационния ETF, защото разликите между тях са по-съществени, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Какво е облигация и какво е облигационен ETF

Облигацията е заем, превърнат в ценна книга: емитентът взима пари от инвеститорите и се задължава да плаща лихва и да върне главницата на определена дата. Облигационният ETF е борсово търгуван фонд, който държи стотици или хиляди такива заеми и ви продава дял от целия портфейл.

Единичната облигация

Всяка облигация има няколко параметъра, записани при издаването ѝ:

• Емитент – кой дължи парите: държава, община, банка, компания.
• Номинал (главница) – сумата, която ще получите на падежа, например 1 000 евро. Цените на облигациите се котират като процент от номинала: цена 98 означава 980 евро за облигация с номинал 1 000 евро.
• Купон – годишната лихва като процент от номинала. Купон 3% върху 1 000 евро е 30 евро годишно, независимо каква е пазарната цена.
• Падеж – датата, на която емитентът връща номинала и облигацията престава да съществува.
• Доходност до падеж – годишната възвръщаемост, ако купите днес на пазарна цена, държите до падежа и емитентът изплати всичко. Тя отчита и купоните, и разликата между цената ви и номинала.

Пример: облигация с номинал 100, купон 3% и падеж след 5 години. Ако я купите за 100, доходността до падеж е 3%. Ако я купите за 96, получавате същите купони, плюс 4 пункта печалба на падежа, и доходността до падеж е около 3,9%.

Номинална и реална доходност. Доходността, която се котира на пазара и в информационните карти на фондовете, е номинална: тя показва колко евро ще получите, без да отчита, че с времето цените растат. Реалната доходност е номиналната доходност минус инфлацията. Тя показва колко повече стоки и услуги ще можете да купите с парите си. Пример: при номинална доходност 3,5% и инфлация 2,5% реалната доходност е около 1%. Ако инфлацията е 4%, реалната доходност е около -0,5%: получавате повече евро, но те купуват по-малко.

Нещо, което изненадва мнозина: ако купите облигация между две купонни плащания, доплащате на продавача натрупаната дотогава лихва. Цената без нея се нарича „чиста“, а с нея – „мръсна“. Има и една практическа пречка. Много корпоративни облигации в еврозоната се издават с минимален номинал 100 000 евро, което ги прави недостъпни за повечето частни инвеститори.

Облигационният ETF

Облигационният ETF е инвестиционен фонд, чиито дялове се търгуват на борса като акция. Обикновено той следва индекс, например всички държавни облигации на еврозоната с падеж от 1 до 3 години. Фондът купува облигациите от индекса и непрекъснато ги подменя: продава тези, които излизат от критериите (например наближаващ падеж), и купува новоиздадени.

Затова параметрите на ETF не са фиксирани, а са средни стойности за портфейла и се променят всеки ден. В информационната карта на фонда (на английски factsheet) ще намерите:

• Среден купон на облигациите в портфейла.
• Средна доходност до падеж на портфейла – най-близкият ориентир за бъдещата доходност преди такси, но не обещание.
• Модифицирана дюрация – колко е чувствителен фондът към лихвите (разглеждаме я по-долу).
• Среден оставащ срок до падеж – но самият фонд няма падеж.
• Разходи (TER) – годишната такса, удържана от активите на фонда.
• Клас дялове: акумулиращ (купоните се реинвестират) или разпределящ (изплаща периодично дивидент).

Каква е разликата

Най-важната разлика е падежът. Единичната облигация има дата, на която получавате номинала, ако емитентът е платежоспособен. Широкият облигационен ETF няма такава дата: той поддържа приблизително постоянен профил, като продава старите облигации и купува нови. Затова никой не ви гарантира конкретна сума на конкретна дата.

Различно е и кой носи кредитния риск. С една облигация зависите от един емитент. С ETF рискът е разпределен между стотици емитенти, но вие плащате такса и приемате правилата на индекса.

Нещо средно между двете са ETF с фиксиран падеж. Такъв фонд държи облигации с падеж в една и съща година и се закрива тогава, като връща парите на инвеститорите. Поведението му е близко до това на единична облигация, но с разпределен риск.

Видове облигации и видове облигационни ETF

Облигациите се делят според това кой ги издава, колко е кредитоспособен емитентът, как плаща купона и в каква валута е емисията. Почти за всеки вид има и UCITS ETF, който държи много облигации от него.

По емитент

По кредитно качество

Рейтинговите агенции (S&P, Moody's, Fitch) оценяват вероятността емитентът да не плати. Рейтинг BBB- (Baa3 при Moody's) и по-висок се нарича инвестиционен клас. Под него са облигациите с висока доходност (high yield), наричани и „спекулативни“. По-ниският рейтинг означава по-висока лихва, защото инвеститорът иска компенсация за риска от фалит.

При ETF кредитното качество е заложено в правилата на индекса. Ако облигация от индекс с инвестиционен клас бъде понижена под BBB-, тя излиза от индекса и фондът я продава, често на неизгодна цена, защото много фондове продават едновременно. Притежателят на единичната облигация може да избере да я задържи. Някои ETF са изградени точно около това явление и купуват т.нар. „паднали ангели“ – облигации, наскоро изпаднали от инвестиционен клас.

По начин на плащане на купона

• С фиксиран купон – най-разпространеният вид. Купонът е известен предварително до падежа.
• С плаващ купон – купонът се пренастройва периодично спрямо пазарна лихва (€STR или Euribor) плюс фиксирана надбавка. Цената им почти не реагира на промени в лихвите.
• Безкупонни – не плащат лихва, а се продават под номинала. Печалбата е разликата до номинала на падежа.
• Индексирани с инфлацията – главницата се увеличава с инфлацията (в еврозоната обикновено по индекса на потребителските цени без тютюн). Купонът се плаща върху увеличената главница.

За всеки от тези видове има ETF. Тук обаче има уловка: ETF с инфлационно индексирани облигации също губи стойност, когато реалните лихви растат (номиналната лихва минус очакваната инфлация, вж. по-горе). Индексацията защитава от инфлацията, но лихвеният риск остава.

По срок до падежа

Краткосрочни (до около 3 години), средносрочни (3–10 години) и дългосрочни (над 10 години). Колкото по-дълъг е срокът, толкова по-силно реагира цената на промени в лихвите. При ETF срокът обикновено е в името на фонда (например „1–3Y“ или „10+“), а точната чувствителност е посочена в информационната карта като дюрация.

По валута

За инвеститор в евро облигация в долари носи и валутен риск: дори облигацията да не мърда, поскъпването на еврото спрямо долара намалява стойността ѝ в евро. Валутните колебания често са по-големи от тези на самите облигации с висок рейтинг.

В това отношение ETF имат предимство, защото много от тях предлагат валутно хеджиран клас дялове. Фондът държи доларови облигации, но чрез форуърдни договори неутрализира голяма част от движението на курса. Името на такъв клас обикновено съдържа „EUR Hedged“. Хеджирането има цена, която зависи главно от разликата между лихвите в двете валути.

Как се променят цените на облигациите

Когато пазарните лихви растат, цените на съществуващите облигации падат, и обратно. Колко силно реагира цената, показва дюрацията: при дюрация 5 покачване на лихвите с 1 процентен пункт води до спад на цената с около 5%.

Защо цената се движи обратно на лихвите

Представете си, че сте купили 5-годишна облигация с купон 3% за 100. На следващия ден лихвите за същия емитент и срок се качват на 4%. Никой няма да ви плати 100 за облигация, която носи 30 евро годишно, когато нова носи 40. Цената на вашата пада дотогава, докато доходността ѝ до падеж не стане 4%. Това е около 95,5.

Ако лихвите паднат до 2%, става обратното: вашият купон от 3% е по-ценен и цената се качва до около 104,7.

Дюрация: колко силно реагира цената

Модифицираната дюрация показва приблизителната процентна промяна на цената при промяна на доходността с 1 процентен пункт. Тя расте със срока до падежа и намалява при по-висок купон. Ето как реагират облигации с купон 3% и различен срок, ако доходността им се промени от 3% на 2% или на 4%:

Изчисления на автора: годишни купони, начална цена 100 при доходност 3%.

В таблицата се вижда и конвекситетът: печалбата при спад на лихвите е по-голяма от загубата при същото по размер покачване. Дюрацията е линейно приближение и е най-точна при малки промени.

През 2022 г. това се видя на практика. Когато ЕЦБ вдигна лихвите рязко, фондовете, следващи широкия индекс на облигациите с инвестиционен рейтинг в евро (Bloomberg Euro Aggregate), загубиха около 17% за годината. Дългосрочните държавни облигации загубиха значително повече.

Кредитен спред

Доходността на корпоративна облигация е сбор от безрисковата лихва (в еврозоната ориентир са германските държавни облигации) и кредитен спред – надбавка за риска от неплащане. Ако пазарът започне да се тревожи за емитента или за икономиката като цяло, спредът се разширява и цената пада, дори безрисковите лихви да не са се променили. По тази причина при криза облигациите с висока доходност често падат заедно с акциите.

Приближаване към номинала

Колкото по-близо е падежът, толкова повече цената на облигация с добро кредитно качество се приближава до номинала. Облигация, купена за 95, ще струва 100 на падежа. За притежател, който държи до падежа, междинните спадове са временни, стига емитентът да плати.

Загубата обаче не изчезва напълно. Ако лихвите са се качили, вашата облигация носи по-малко от новите. Пропуснатата доходност е истински икономически разход, макар и невидим в извлечението.

Валута и ликвидност

При облигации в чужда валута към промяната на цената се добавя промяната на курса. Ликвидността също има значение: при неголеми емисии разликата между цена купува и цена продава може да е значителна, особено при пазарен стрес.

Какво е различното при ETF

Цената на дял от облигационен ETF зависи от същите фактори – лихви, спредове, валута, но с някои особености.

Първо, дюрацията на фонда остава приблизително постоянна. Фондът постоянно продава облигациите с наближаващ падеж и купува нови, така че приближаване към номинала няма. Ако лихвите се качат и останат високи, цената на дяла няма да се „върне“ сама. Загубата се наваксва постепенно: фондът купува облигации с по-висока доходност и бъдещият доход расте. При еднократно покачване на лихвите това отнема приблизително толкова години, колкото е дюрацията на фонда.

Борсовата цена на дяла също може да се отклони от нетната стойност на активите (NAV). Обикновено разликата е минимална, защото маркет-мейкърите купуват по-евтиното и продават по-скъпото, докато цените се изравнят. При пазарен стрес обаче облигациите в портфейла се търгуват трудно и ETF може да поевтинее под стойността на активите си. Така стана с някои облигационни ETF през март 2020 г.

При разпределящите класове цената на дяла пада приблизително със сумата на дивидента в деня, в който той се отделя. Инвеститорът не губи нищо – просто получава част от стойността в пари.

Каква доходност носят облигациите днес

В началото на октомври 2026 г. облигациите в евро с висок рейтинг носят около 3–5% годишно в зависимост от срока и емитента. Корпоративните облигации с висока доходност носят около 6,5%. Тези числа са доходност до падеж. Колко ще спечели инвеститорът в крайна сметка, зависи и от това как ще се движат лихвите оттук нататък.

Стойностите са закръглени. Оценката за корпоративните облигации с инвестиционен клас отчита покачването на лихвите след 31 август. Таблицата описва пазарни нива към посочените дати и не е прогноза.

Как да четем тези числа

Доходността до падеж показва приблизително каква ще е годишната възвръщаемост, ако купите днес, държите до края и емитентът плати. Ако лихвите се променят междувременно, резултатът може да е съвсем различен, както се вижда от таблицата с дюрациите по-горе. При ETF най-близкият ориентир е средната доходност до падеж на портфейла минус годишната такса. Двете числа са в информационната карта на фонда и дават груба представа за годишния доход при непроменени лихви, без да са гаранция.

По-високата доходност на облигациите под инвестиционен клас включва надбавка за риск. Част от нея по правило се губи от фалити и понижения на рейтинга, затова действително получената възвръщаемост обикновено е по-ниска от показаната.

При доларовите облигации има още една тънкост. Инвеститор в евро или поема валутния риск, или хеджира, а хеджирането струва приблизително колкото разликата между краткосрочните лихви в САЩ и в еврозоната. Така хеджираната доходност излиза по-ниска от доларовата.

Остава инфлацията. През септември 2026 г. тя е 3,8% в еврозоната, а базисната (без енергия и храни) е 2,5%. Реалната доходност обаче ще зависи от инфлацията през следващите години, а не от днешната.

Германските 10-годишни облигации носеха отрицателна доходност в края на 2010-те години, а в края на септември 2026 г. доходността им стигна най-високото си ниво от 17 години [7].

Единична облигация срещу облигационен ETF

Единичната облигация дава определеност – известен купон и дата на връщане на парите. ETF дава разпределение на риска и лесен достъп, но без падеж и без гарантирана сума на определена дата.

Правна информация

Статията е с образователна цел и описва общи характеристики на видове финансови инструменти. Тя не е инвестиционен съвет или лична препоръка по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти и не отчита индивидуалното положение, целите или търпимостта към риск на конкретен читател. Статията не съдържа мнение за цената или стойността на конкретен финансов инструмент и не препоръчва покупка, продажба или държане на такъв.

Авторът Иван Иванов пише от свое име, а не от името на инвестиционен посредник, банка или друга финансова институция, и не предоставя инвестиционни услуги. Не получава възнаграждение, подаръци или други облаги от емитенти, управляващи дружества, брокери или други лица във връзка с тази статия и няма интереси, които биха могли да повлияят на съдържанието ѝ. Към датата на статията авторът притежава дялове в облигационни ETF, включително върху държавни облигации на САЩ. Статията не препоръчва и не оценява тези или други конкретни фондове.

Числовите примери са изчисления на автора при посочените допускания и са само илюстрация. Пазарните данни и данните за минали резултати са от посочените източници към съответните дати; миналите резултати не са надежден показател за бъдещи. Инвестирането в облигации и облигационни ETF носи риск, включително от загуба на част от вложената сума.

Статията е завършена на 11 октомври 2026 г.

Източници

Пазарните данни в статията са към посочените дати. Страниците по-долу се обновяват редовно, затова при по-късно отваряне може да показват други стойности или да не са достъпни. Меродавни за статията са стойностите към датите, посочени тук.

1. Европейска централна банка, „Monetary policy decisions“, 10 септември 2026 г. Депозитна лихва 2,50% в сила от 16 септември 2026 г. https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2026/html/ecb.mp260910~314e508016.en.html
2. Cbonds, „Germany 10Y YTM (Bund)“, доходности на германските държавни облигации с 2, 10 и 30 години към 9 октомври 2026 г. https://cbonds.com/indexes/208/
3. Trading Economics, „Italy 10-Year Government Bond Yield“, доходности на 10-годишните облигации на Италия и Франция към 9 октомври 2026 г. https://tradingeconomics.com/italy/government-bond-yield
4. ФФБХ, „Bulgaria placed EUR 95m of government bond issue maturing in February 2036“, 26 август 2026 г., по данни на БНБ. https://www.ffbham.bg/en/post/bulgaria-placed-eur-95m-of-government-bond-issue-maturing-in-february-2036-178772950466361
5. BlackRock, информационна карта на фонд, следващ индекса Bloomberg Euro Aggregate Corporate, доходност до падеж на портфейла към 31 август 2026 г. Посочен само като източник на данни за индекса. https://www.ishares.com/ch/individual/en/products/228414/blackrock-blk-euro-inv-grade-corp-bd-inst-eur-dist-fund
6. FRED, Federal Reserve Bank of St. Louis, „ICE BofA Euro High Yield Index Effective Yield“, стойност към 8 октомври 2026 г. https://fred.stlouisfed.org/series/BAMLHE00EHYIEY
7. Trading Economics, „Germany 10-Year Bond Yield“, доходност на 10-годишните облигации на Германия и САЩ към 9 октомври 2026 г. и бележка за 17-годишния връх в края на септември 2026 г. https://tradingeconomics.com/germany/government-bond-yield